Искам да споделя за нещо, което преживях през последните 6 дни.
Точно преди една седмица за пореден път се лутах между стилажите в една от големите книжарници в Пловдив. В днешно време книгите са скъпо удоволствие и доста от нас (често с пълно право) оправдават нечетенето си с липса на средства. Аз обаче, нямам семейство за изхранване и сметки за плащане (абе общо взето един шастливец :) ) и доста често си позволявам да отделя някой друг лев от заработеното, влагайки го в храна за душата. 
В последно време изпитвам интерес, тясно насочен към автори от Южна Америка и Карибския басейн. Та затова и тогава се насочих към писател, чието име (признавам си невежеството) прочетох за първи път. А именно Педро Хуан Гутиерес. И без много много да му мисля взех една от Трите негови книги, присъстващи на рафта, минах през касата и доволен се прибрах. Книгата се казва "Кралят на Хавана". Зачетох се и още в началото бях меко казано потресен от зверския натурализъм, който ме заля от страниците. 
При четенето на книги си имам система. Винаги преди да отворя книгата на напълно непознат автор се стремя да се поразровя най-малкото в интернет и да попрочета едно-друго за него. Е не знам защо този път изневерих на практиката си и чесно казано бях напълно неподготвен за това, с което се сблъсках. 
Реализмът на Гутиерес коренно се различава от този на Зола, Мопасан и други автори (говоря за тези, които съм чел), обвързващи човека по-скоро със инстинктите му, от колкото със съзнание. Текстът тече леко и дори най-грандиозните извръщения ти се струват напълно естествени, не будят никакво съмнение. Въпреки липсата на фотографкси описания, помирисваш помията, затъваш в калта, но с всяка следваща страница спираш да чувстваш отвръщение. Без капка притеснение мога да твърдя, че съм идеалист, даже романтик. От тези хора, които често предпочитат да мечтаят пред това да застанат лице в лица с истината (може би и защото знаят, че са безсилни да променят реалността). Книгата те хваща за крачола и най-безмилостно те сваля на земята и щеш, не щеш те кара да отвориш очи и да се огледаш. Четеш, четеш и по някое време се спираш и се замисляш. Ами дали описаната картина не сме я виждали някъде. И аз ще ви кажа къде сме я виждали или ако не виждали, то поне чували за нея. Тази картина съществува във всяко българско село. Може би се поизхвърлям, но може ни съм напълно прав. Това ще прецените вие след като прочетете книгата. 
Тази нощ четох докато накрая клепачите ми сами не се затвориха. След още два дни отидох до същата книжарница и купих руга книга на автора - "Тропическо животно".
Не искам дори да се опитвам да анализирам текста. Не съм никакъв капазитет. Просто ще препоръчам на всеки, който не е чел тези книги, да го направи. Казвам това, като не се съмнявам, че много от вас вече познават автора. За мен той беше нов и напълно непознат. Затова и реших да споделя впечатленията си от прочетеното.